Отиде Славе и намери квартира при бай Траян Бънзикара и там останахме там да живеем.
Мен ме взеха на хонорар към читалището на Елин Пелин и правехме много хубави куклени пиеси. Иначе пак си живеехме в бедност и за Нова година имахме само един шарен боб за ядене, нищо друго.
По някое време дойдоха да живеят при нас племениците на Славе – Митко и Лесо и брат му Яне. Заедно с тях правехме пиесите в читалището. Кой беше осветител, кой реквизитор, всеки си имаше някаква длъжност.
А като дойде пролетта, на бай Славе му дойде вдъхновението и по неговия си тертип направи една барака от някакви плоскости на едно място, което купихме.
Направи я тая барака и си пренесохме в нея багажа от Григорево. За да не плащаме наем живеехме там, докато си построим къща. Живяхме там цяло лято и дойде есента.
Славе видя, че няма да успеем до зимата да направим къща и тогава викна един бай Тошо от Якуруда - майстор тенекеджия, много добър, да направи една малка къщичка.
А мен по това време ме пратиха от читалището в Унгария и двамата с бай Тошо, докато съм била в Унгария, без никой да ми каже, че ще правят къщичка, я вдигнали за 7 дена.
Връщам се след една седмица и гледам – къщичка. Викам: «Какво става тука бе, от една барака, друга барака.»
Тя, къщичката не беше барака, ами беше като за кукла, толкова беше хубава, но така му казах, защото ми беше криво, че още нямаме истинска къща.
Портрет 1977 г.
МАЛКАТА КЪЩИЧКА
Пренесохме се в тая малка къщичка, а в нея всичко си имаше, на два етажа беше, даже баня отстрани беше направил. През зимата беше много топло вътре, защото по руски модел я бяха направили –само от дърво с един красив ламаринен покрив и тераска на втория етаж.
В тази кукленска къщичка изкарахме няколко години и в един момент най-сетне започнахме да строим и голямата къща. За нея имахме дори архитектурен план и той беше много хубав, чак да не повярваш, че бай Славе ще я строи, дето цял живот колибки е правил.
Полека с Мите и Яне взеха да вдигат къщата, ама нали като няма пари и едно по едно като се правят нещата, та къщата стана накрая като сглобена – от тук стая, от там стълба, от тук баня, от там коридор, накрая пак си пролича майсторлъка на бай ти Славе и заприлича къщичката както си трябва на писателска измишльотина.
Докато строяха, си живеехме в малката къщичка. Там много гости ни идваха, генерали разни, какви ли не. Кеворк Кеворкиян даже веднъж дойде със съпругата си и толкова му хареса, че ни покани да сме гости във Всяка неделя.
Калин Македонски - Малката къщичка 1980 г.
ВСИЧКО Е ПО ПЛАН
Живеехме си в малката къщичка, правехме куклени театри, и театър в куфар правихме, по селата ходехме, където хората плащаха билетите в боб и картофи, немотия голяма.
Калин скоро щеше да стане на десет години, а аз започнах работа в ПЕРПМ.
И тогава един ден ни събраха всички работници за профилактичен преглед. Когато дойде моят ред, докторът ме гледа, гледа, попипа ме от тук оттам и накрая ми каза:
- Абе, булка, ти си бремена поне в четвъртия месец.
Ха така. А аз нищичко не съм разбрала. Вкъщи, радост голяма, още едно детенце ще си имаме. Още живеехме в малката къщичка, когато на бял свят се появи през октомври 1981-та година дъщеря ни Мария. На двете баби я кръстихме, и моята майка и на Славе майка му бяха Марии. То името отгоре си дойде.
Раждането беше много трудно. Бебето се роди с пъпната връв около врата и за малко да се задуши, но много добра акушерка имаше тогава в родилното на Елин Пелин, тя я спаси. А Славе като я видя, не знаеше откъде да я подхване – толкова мъничка беше. Той вече беше на 50 години, но това детенце му върна сякаш младостта, гушеше се в ръцете му и му дърпаше брадата, а той от пръв поглед до гроб като че й се врече в непреклонна бащинска любов. Занесохме детенцето в къщичката, където прекарахме още една зима, а напролет бай Славе запретна ръкави да довърши голямата къща. Защото неговата малка принцеса заслужаваше замък и той щеше да го вдигне с двете си ръце и цялата си любов.
Славе Македонски и Мария Македонска 1982 г.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване