Третатта година в техникума със сестра ми се изнесохме на квартира, тя работеше и плащаше наема.
Още първите дни като отидохме в тая квартира, се запознахме със съседите. Единият от тях беше доста възрастен мъж. Той все мълчеше, дума не обелваше. Един ден обаче ме викна да отида до оградката, която разделяше двора на нашата квартира от неговата къща. Отивам аз, а той вади от джоба си едни златни ланци. Нищо не ми казва, само ми вади тия ланци, а аз седя и се чудя защо ми ги показва.
На другия ден разказах тая случка на съученицките си и тогава по-отраканите ми казаха:
- Абе, будала, тоя е искал да спи с теб и да ти даде герданче.
От тогава даже не поглеждах към тоя съсед, ако нещо тръгнеше да ме вика.
А с Елисавета двете вечно бяхме гладни. Като излязоха веднъж хазяите да гледат филм някакъв, слязохме и си взехме няколко яйца. Техните деца по това време бяха студенти в София и им бяха донесли фурми. Ние изобщо не знаехме какво е това обаче като ги опитахме, много сладки ни се видяха и ги нападнахме. После и яйца си взехме и си ги сварихме в нашата стая. И така, всеки път като излизаха хазяите, слизахме в мазето да си вземем по нещо. Те така и не разбраха или поне ако са разбрали, не са ни казали нищо.
Освен глада и студа ни мъчеше, защото много тежки бяха зимите в Банско, а ние дърва нямахме. Обаче в същия тоя двор живееха две момчета – Стоил и Кольо. Единият от Благоевград, другият от Белица. Тия двамата живееха в една барака, ама имаха много дърва, защото на Емил баща му беше докарал цял камион. На нас тате ни беше докарал един товар дърва с магарето. Тия дърва свършиха още първия месец от зимата и ние, какво да направим – ходехме та взимахме от дървата на Стоил.
Обаче Стоил се усети, че понамаляват много бързо дървата и дойде един ден при нас, та ни вика:
-Абе, някой ми взима от дървата. Вие сигурно сте взели…
Ние отричаме най-безсрамно, а толкова много сме взели, че сме ги подредили под леглото чак до пружината. В печката обаче същия ден нямаше дърва и му викаме:
-Айде ела да видиш, че в печката изобщо няма нищо.
И той вярно се качи, та погледна в печката и видя, че е празна. Под леглото, за щастие, не погледна. Ако се беше понавел да надзърне там, не знам какво щеше да ни направи.
Така, криво ляво изкарахме зимата с крадени яйца и дърва, ама млади бяхме, не сме се замисляли много, че крадем, пък и каква кражба е това – няколко яйца и малко дърва. То, като си млад ти иде да откраднеш целия свят и да го скриеш под леглото като наредени дърва, та да има да гориш и да се топлиш като дойде старостта.
Със съученички от техникума в гр. Банско
УЧИМ СЕ
Като отидохме в Банско да живеем, видяхме за пръв път свобода – без родители, без контрол, като отвързани кобилки бяхме там и от всичко искахме да опитаме, всяка лошотия искахме да научим.
Видяхме тогава, че по-големите пушеха цигари, та решихме и ние да се научим. Купихме си една кутия „Дунав“ и започнахме да се учим. Учим се и кашляме, ама не се отказваме, за разлика от уроците по френски, когато ни се опряха.
Събрахме се веднъж у голямата Венета и и ще пушим пак цигари. По това време обаче имаше такава практика, някой от учителите да минава на изненадващи проверки по квартирите на учениците. И тъкмо тая вечер, другарката по френски дойде на една такава проверка. Аз понеже не бях от тая квартира, бързо се скрих под леглото да не ме види. А другарката пък седна тъкмо върху леглото. Дебеличка беше и замалко да ме смачка, ама аз се крия, защото, ако ме спипа там, пак ще има бой. Така се учехме усърдно на всякакви неща, дето не ни преподаваха в техникума и ако за тия работи се пишеха оценки, само шестици щяхме да имаме.
Със съквартиранти в гр. Банско
Няма коментари:
Публикуване на коментар